Постинг
02.12.2007 19:27 -
Приятелите
Все по-рядко се срещаме.
Търчиш по задачи и току мернеш в стъклото на някоя профучаваща кола замъглен "фейс", към който паметта ти отчаяно се опитва да изрови линк.
Името, съответно е толкова тлъсто гарнирано с прах, нейде сред многото папки в архива, че с мъка го разчиташ.
Ако успееш, разбира се!
Виждаме се 1, 2 пъти в годината, ако случайността ни събере.
- НЕпременно, ама разбийш ли, НЕПРЕМЕННО ми се обади... - това изречение се е превърнало в неотменната мантра на бързите срещо-разминавки. Точно като 110- процентно предсказуемият хепи-енд в американските филми!
Но -УРА! ИМАМЕ СИ НЕТ-А!
Май че тук по-лесно почнахме да се намираме. Малко като че ли по-задочно. Но кое в живота ни вече не е задочно?
Едмо е сигурно - можеш дъ-ъ-ъ-ълго и необезпокояван от никого да се наслаждаваш на лицата от профилите.
Ако има лица, естествено. Щото, този - другият, и той е бързал. И той - като теб, съвсем проформа е начукал нещо-си на клавишите, метнал е парола и "юзърнейм" и е отпрашил нанякъде.
За сметка на това, тук - в нета завързваш нови приятелства. И то по цял свят - Канада, Щатите, Англия....
И странно - с тези невидими, нови за теб другари се чувстваш някак си по- близък. Свързва ви нещо странно и необяснимо. Някакъв нов, електронен уют!
Споделяте неща, които иначе пазите в най-дълбок резерв - само за лична консумация. Оформят се малки частни клубове, коалиции, кланове и тям-подобни.
........................ Засега толковва.
Търчиш по задачи и току мернеш в стъклото на някоя профучаваща кола замъглен "фейс", към който паметта ти отчаяно се опитва да изрови линк.
Името, съответно е толкова тлъсто гарнирано с прах, нейде сред многото папки в архива, че с мъка го разчиташ.
Ако успееш, разбира се!
Виждаме се 1, 2 пъти в годината, ако случайността ни събере.
- НЕпременно, ама разбийш ли, НЕПРЕМЕННО ми се обади... - това изречение се е превърнало в неотменната мантра на бързите срещо-разминавки. Точно като 110- процентно предсказуемият хепи-енд в американските филми!
Но -УРА! ИМАМЕ СИ НЕТ-А!
Май че тук по-лесно почнахме да се намираме. Малко като че ли по-задочно. Но кое в живота ни вече не е задочно?
Едмо е сигурно - можеш дъ-ъ-ъ-ълго и необезпокояван от никого да се наслаждаваш на лицата от профилите.
Ако има лица, естествено. Щото, този - другият, и той е бързал. И той - като теб, съвсем проформа е начукал нещо-си на клавишите, метнал е парола и "юзърнейм" и е отпрашил нанякъде.
За сметка на това, тук - в нета завързваш нови приятелства. И то по цял свят - Канада, Щатите, Англия....
И странно - с тези невидими, нови за теб другари се чувстваш някак си по- близък. Свързва ви нещо странно и необяснимо. Някакъв нов, електронен уют!
Споделяте неща, които иначе пазите в най-дълбок резерв - само за лична консумация. Оформят се малки частни клубове, коалиции, кланове и тям-подобни.
........................ Засега толковва.
Казано точно на място Майсторе!
Точно!
Вървим, пробиваме си път и в ежедневието си забравяме за онези мили хора, които са били до нас и с които понякога сме пили до зори!
Уви!
За щастие обаче това гадно нещо Нет-а ни събира с други квалитетни персони, с които имаме много много общи теми.
А ти пиши приятелю, че стила ти ми допада!
;)
цитирайТочно!
Вървим, пробиваме си път и в ежедневието си забравяме за онези мили хора, които са били до нас и с които понякога сме пили до зори!
Уви!
За щастие обаче това гадно нещо Нет-а ни събира с други квалитетни персони, с които имаме много много общи теми.
А ти пиши приятелю, че стила ти ми допада!
;)
Търсене
За този блог
Гласове: 112