Intro: Ако ви се струва, че постингът е скучен и не е в точната рубрика, не бързайте да излизате. Същността е в края.            Благодаря.

 Хвалят ни – по-скоро се тупаме сами по рамото,че сме държава на верската и етническа търпимост.

    А дали всъщност е така? Май че само ние – българите сме търпеливи. И то прекалено. Търпим, докато другите ни се качат на главите, а че и даже заподскачат самодоволно!

   Спорим, сами със себе си – дали да въведем вероучението в училищата, където учат нашите деца. Влизаме в църква и не знаем какво да правим с ръцете си и с душите си.

Чувстваме се някак неловко и не на мястото си. И в същото време се опитваме да се убеждаваме един – друг, колко неетично е , видите ли, да си изучаваме религията. Щото другите религии и етноси щели да се почувстват пренебрегнати! Пренебрегваики и отказвайки се сами от род, история и вяра.

   Факт;

   Докато ние се държим етично и възпитано, в южните региони, а и не само там, никнат като гъби религиозни училища. Възпитаващи децата на същите тези пренебрегнати  в най-радикална  верска насока.

   Факт;

   Докато ние се самопорицаваме, вече и по столичните улици срещам студентки със скрити до под очите лица. Без лица.

   Факт;

   Докато се тупаме по рамото, от вдигналия се прах  не забелязваме, как при последното си приятелско посещение, турският премиер посети единствено Кърджали – градът, където ако говориш само на български, можеш да си чакаш спокойно до утре, за да те обслужат в кварталното кафене или в супермаркета!

   Факт;

   Даже и му се извиняваме за някакво си хипотетино неудобство. За това, че някой искал да му задава неудобни въпроси ( кофти в случая е ,че тези въпроси не ги задаваме ние – потърпевшите, а персонаж от не-дотам  представителна група.)

    А би трябвало всички ние да питаме. Да търсим отговорите непрестанно и настоятелно. Да не извръщаме глави, когато в градския транспорт нагло и на висок глас ни попържат на “българи” и “гяури”.

    И в следващия миг представете си краиното ми изумление, когато стартирайки “Google Earth”, рещих да поразгледам от високо родния си край!

     Първо ми се стори че съм попаднал на територията на съседна държава. Но намалявайки мащаба, разбрах че грешката не е при мен. Кратък поглед наоколо ме накара да изпитам едно станно чувство на безтегловност. Някои познати ми места  и по-точно техните названия липсваха. Вместо това там нечия ръка (по-скоро клавиатура) съвсем прилежно, на съседен нам език, беше въвела названия, които ми бяха познати единствено от учебниците по история. Имена от от един много характерен период, който някои наши модерни политици припряно ни приканват да забравим !

   Пример;

   Вместо Дядово – село известно със праистоическите археологични находки, и с многобройните международни екипи, работили там, в глобалната електронна мрежа се появява името Dedekyoi. 
   И това е официална информация, излизаща на екраните на милиарди компютри по цял свят!

Обезпокоителното вслучая е ,че това е в самото сърце на Тракия, населено място без въпросното етническо присъствие. В съседство на което е селото, наречено “Втори Батак” – Любенова Махала. По време на Освободителната Руско-Турска Война, в църквата му серазиграва трагедия, подобна на тази в Батак.

    Раздвижвайки мишката, открих че и южните региони не са подминати от тази “родолюбива” усърдност. Доста имена на местности и населени места се различаваха от тези, познати ми от картата на България!

 От само себе си се появяват въпросите;

     На чия образована и технически грамотна ръчица са дело тези фалшификации?

     По какъв начин, и чии интереси обслужват те? Защото мисля, че не могат да бъдат безцелни толкова време и усърдие, нужни за да се сътвори това!

     И накрая – кой “админ”, и с какво право си е позволил да одобри публикуването на неверни данни?!

   Моля, ако някой знае – кой и къде администрира Google за България, нека да публикува адреса!

   И ако някому пука за това, което се случва – нека и той да напише възражение до администрацията на въпросната търсачка.Не вярвам да съм само аз, дето го дразнят подобни наглости.

                                                      Благодаря, че ме изтърпяхте.